(новият ми блог e тук)
сн. Александър Върбенов
Сподавено (Детство)
Правите ъгли.
Безличния бетон.
Сивия асфалт.
Скопения нагон.
Натрапени величия.
Живот предначертан.
Ограбени душите ни
за нечий пантеон.
Скривам се във себе си.
Нагъвам се на акордеон.
Ако не забравя дните си,
нявга ще изтръгна стон.
Правите ъгли.
Безличния бетон.
Сивия асфалт.
Скопения нагон.
Натрапени величия.
Живот предначертан.
Ограбени душите ни
за нечий пантеон.
Скривам се във себе си.
Нагъвам се на акордеон.
Ако не забравя дните си,
нявга ще изтръгна стон.
24 април 2011
Махам всичките си маски.
Време е да стана ден.
Писна ми от полу-краски;
нека да си бъда мен.
И какво ако открия,
че съм само спомен блед
от отминали участия
в нечий спорен мироглед?
Пак ще тръгна боса, гола
по света преобразен.
Късно е за пълномощия –
до един са като мен.
Махам всичките си маски.
Време е да стана ден.
Писна ми от полу-краски;
нека да си бъда мен.
И какво ако открия,
че съм само спомен блед
от отминали участия
в нечий спорен мироглед?
Пак ще тръгна боса, гола
по света преобразен.
Късно е за пълномощия –
до един са като мен.
Вечер
На небето в нежната лила
потъвам като в мамещ сън.
Нахлува в сетивата вечерта
с вълшебен и безплътен звън.
Попивам фините й нотки.
Разтварям се в ефира вън.
И няма веч сърдити котки;
в едно с творението съм.
На небето в нежната лила
потъвам като в мамещ сън.
Нахлува в сетивата вечерта
с вълшебен и безплътен звън.
Попивам фините й нотки.
Разтварям се в ефира вън.
И няма веч сърдити котки;
в едно с творението съм.
Небесно сърце
Енергията ми събира
роса от синьото небе.
Издига се и без да спира
целувки пие и расте.
Духът ми като че опира
там, в свода ти, небе.
В теб себе си намирам,
оглеждам се като дете.
И нищо, че е тясна тука
дадената ни земя съвсем.
Аз черпя мощност друга -
сърцето, проснато над мен.
Енергията ми събира
роса от синьото небе.
Издига се и без да спира
целувки пие и расте.
Духът ми като че опира
там, в свода ти, небе.
В теб себе си намирам,
оглеждам се като дете.
И нищо, че е тясна тука
дадената ни земя съвсем.
Аз черпя мощност друга -
сърцето, проснато над мен.
Витошка гора
сн. Георги Георгиев
Цветовете трептят,
натежали от злато.
Преливат се в сенки,
искрят в светлина.
С пендари закичени,
блеснали сякаш,
гората празнува
часа на смъртта.
Може и първият дъх
зелен да е скромен -
срамежливо и плахо
дошъл с пролетта.
Краят обаче е славен,
той е чутовен,
ненаситно пируващ
със красота.
Като жениха,
докрай наиграл се
с прищявките детски
на младостта,
пристъпващ със радост
да вкуси
от вечната тайна
на любовта,
гората захвърля на показ
волния цвят на живота,
готова за лед и жестокост -
гола в триумф над смъртта.
Възкресението на плътта (Салса)
Пробив. Разкъсаната суета
в краката си захвърлих
и пелената на света.
В едно със красотата
пия, пея и боготворя.
Открих поезията „тяло”.
Проговорих – свобода!
Вдишвам пръв път лудо
с преродените си сетива
от възкресението на плътта.
Пробив. Разкъсаната суета
в краката си захвърлих
и пелената на света.
В едно със красотата
пия, пея и боготворя.
Открих поезията „тяло”.
Проговорих – свобода!
Вдишвам пръв път лудо
с преродените си сетива
от възкресението на плътта.
Истината жива ме обича
Кръвта ти в мен гори,
духът ми огъня ти диша
Тръгвам със затворени очи
във дълбокото да тичам.
Тялото ти в мен говори.
Силата ти ме държи.
Очертанията мои пази.
Не смазват ме игри.
Не давам трайния си път.
Не съм измамено кокиче.
Изправена със теб вървя.
Истината жива ме обича.
Кръвта ти в мен гори,
духът ми огъня ти диша
Тръгвам със затворени очи
във дълбокото да тичам.
Тялото ти в мен говори.
Силата ти ме държи.
Очертанията мои пази.
Не смазват ме игри.
Не давам трайния си път.
Не съм измамено кокиче.
Изправена със теб вървя.
Истината жива ме обича.
Есен
Небето е ярко и синьо
на фон от горящи,
искрящи листа.
Есен е несравнима,
пияна от красота.
Утринна, свежа,
лазурна и призрачна,
с дробове те вдишвам,
с очи те топя,
в цвета ти се мия,
в простор се роя.
Пия те нежна,
ласкаеш ме кротка,
песенно галиш ми
всичките сетива.
Пазиш ме, палиш ме,
каниш ме, мамиш ме,
връщаш ме към света.
Пишеш по мене послания,
болката махаш от раните,
бележиш ги с радостта.
Радостта, че съм жива,
че дишам, че пея
за твойте милиони слънца -
дните заключили палещи
падащи твои листа.
И ставам отново лъчиста,
щастлива прегръщам деца,
отново докоснала в истина
тайния извор на благостта.
на фон от горящи,
искрящи листа.
Есен е несравнима,
пияна от красота.
Утринна, свежа,
лазурна и призрачна,
с дробове те вдишвам,
с очи те топя,
в цвета ти се мия,
в простор се роя.
Пия те нежна,
ласкаеш ме кротка,
песенно галиш ми
всичките сетива.
Пазиш ме, палиш ме,
каниш ме, мамиш ме,
връщаш ме към света.
Пишеш по мене послания,
болката махаш от раните,
бележиш ги с радостта.
Радостта, че съм жива,
че дишам, че пея
за твойте милиони слънца -
дните заключили палещи
падащи твои листа.
И ставам отново лъчиста,
щастлива прегръщам деца,
отново докоснала в истина
тайния извор на благостта.
Детето
Детето внася в мрачния ни свят,
вторачен в себе си, пропит със яд,
разкош от светлина изгубена.
Че твърде дръзка пречи и блести?
Че уморява с празник слабите очи?
Реши да гледаш, даже да боли.
Кърви отново честен… прогледни.
Сърцето ти - отрокът недолюбен,
от радост онемял, благодари.
Детето внася в мрачния ни свят,
вторачен в себе си, пропит със яд,
разкош от светлина изгубена.
Че твърде дръзка пречи и блести?
Че уморява с празник слабите очи?
Реши да гледаш, даже да боли.
Кърви отново честен… прогледни.
Сърцето ти - отрокът недолюбен,
от радост онемял, благодари.
Есенна Витоша
Не мога да спра да те гледам.
Омагьосваш ме с красота,
с цветовете на прелестна есен,
с украсата на възрастта.
С покоя на минали страсти,
с безчет неща изживяни,
с шарени мигове насъбрани –
с багрите на есента.
Влизаш в света ми с омая,
докосваш ме горда, но без суета.
Внасяш в духа ми безкрая -
безмълвна, премъдра, добра.
Омагьосваш ме с красота,
с цветовете на прелестна есен,
с украсата на възрастта.
С покоя на минали страсти,
с безчет неща изживяни,
с шарени мигове насъбрани –
с багрите на есента.
Влизаш в света ми с омая,
докосваш ме горда, но без суета.
Внасяш в духа ми безкрая -
безмълвна, премъдра, добра.
Първата ми среща със салсата
Не мислех, че мога толкова лесно да се влюбя.
Не знаех, че мога пак да полетя.
Синхрон - пияна съм до козирката.
Контакт - влудена съм от прямота.
Радост - мост към красотата.
Тържество на свободата в плът;
ненадейна среща с мойто непознато
и учудващо проникновено тяло.
Как можех да откажа протегнатата ти ръка!
Как тайните ти щях да отрека.
Да знам къде отивам щях да настоя.
Дълго ще се уча пред тебе да мълча.
Живот, живот, живот, благодаря.
Не знаех, че мога пак да полетя.
Синхрон - пияна съм до козирката.
Контакт - влудена съм от прямота.
Радост - мост към красотата.
Тържество на свободата в плът;
ненадейна среща с мойто непознато
и учудващо проникновено тяло.
Как можех да откажа протегнатата ти ръка!
Как тайните ти щях да отрека.
Да знам къде отивам щях да настоя.
Дълго ще се уча пред тебе да мълча.
Живот, живот, живот, благодаря.
Бачата
Тръгва моята емоция
по стъпките на мамещия звук.
Пред нея моста към звездите
нежно, галещо блести.
Под свода златен на безкрая
като ветрило смела се разтваря,
върху земята жадна на душата
като топъл дъжд ръми.
Ръцете си подава на куплета,
в хармония със припева трепти.
Потокът плавен към мечтите
свободен шурва на реки.
Тръгва моята емоция
по стъпките на мамещия звук.
Пред нея моста към звездите
нежно, галещо блести.
Под свода златен на безкрая
като ветрило смела се разтваря,
върху земята жадна на душата
като топъл дъжд ръми.
Ръцете си подава на куплета,
в хармония със припева трепти.
Потокът плавен към мечтите
свободен шурва на реки.