(новият ми блог e тук)
Проект за Закон за детето – гражданска позиция
Toва е Лора, от дом за сираци.
На снимката е оставена да умре.
С новия проект за Закон за детето (ноем. 2011) дадени функционери озадачаващо амбициозно се заемат от името на държавата да защитават детето, сякаш тя досега изобщо не е имала възможност да прави това в лицето на Семейния кодекс, Закона за закрила на детето, Закона за защита от домашно насилие, Закона за народната просвета и Закона за здравното осигуряване. Новият Закон е колкото многословен, толкова и тафтологичен от правна гледна точка. Зад изобилието от словоформи обаче прозират няколко откровено фашизоидни и тоталитарни елементи, разкриваща истинските амбиции на създателите му.
1. От кого ще защитават функционерите детето?
Логично е според загрижените чиновници опасностите за детето да произлизат от тези, срещу когото са насочени разпоредбите на новия закон. В такъв случай най-големият враг на детето се оказват родителите, настойниците или попечителите му. Този закон по никакъв начин не споменава безскрупулни корпорации, безсъвестни учители и директори, безхаберни чиновници и администратори. И дума не става за изпълнени с насилие телевизионни програми за невръстни деца, за кървави ролеви компютърни игри, в които децата се упражняват да убиват, изнасилват и крадат. Не се и намеква за училища, в които детето може да изгуби както психическото, емоционалното и физическото си здраве, така и дори живота си. Не става въпрос за тайно рекламиране на търговски продукти на учениците под формата на „театър” в училище; нито пък за явното им рекламиране с плакати по вратите на класните стаи и дори на черната дъска; не става въпрос за това, че държавата години наред допуска разпространението на наркотици в училище, пушенето на ученици в двора и дори сутрин на главния вход на училището! Законотворците не считат държавните служители отговорни за случващото се с децата, поверени на грижите им; нито пък за главоломния спад в грамотността на възпитаниците им например. Те не считат тази среда за вредна за децата; напротив, те я считат за подходяща за тяхното развитие. Именно затова родители, които се противят да изоставят децата си в тази среда, при това за цял ден и то от 5 до 16 г. възраст, ще попадат под ударите на закона, сътворен от загрижените за добруването на децата функционери.
2. Какъв е критерият, съгласно който ще защитават функционерите детето?
С този закон блестящите чиновници от Министерство на труда и социалните грижи престъпват далеч отвъд границите на легитимните правни категории. В ролята си на идеални родители, академици, психолози, социолози и педагози, те се окичват с прерогатива да определят от името на цялата нация кое именно възпитание е най-добро за всички деца в България. Горките учени, учители и, не дай боже, родители, които още умуват по тези въпроси – та нашите брилянтни законотворци отдавна са открили отговорите, свързани с отглеждането и образованието на децата. Семейството ще бъде окончателно облекчено от присъщите му от памтивека грижи, тъй като държавата е разкрила тайната на възпитанието – съобразно закона то трябва да е „позитивно възпитание”. Съдържанието на този „термин” обаче остава пълна тайна, освен за посветените в него просветени чиновници. Възпитанието не може да е обект на правно регулиране - за каквото трябва има Наказателен кодекс! Чиновниците обаче си позволяват дори да предписват начина, по който то да се осъществява - в „най-добрия интерес” на детето. Правоверните и прозорливи функционери въвеждат в правото и категорията „най-добри интереси на детето”, чийто смисъл също не са счели за нужно да дефинират за родителите, т.е. простолюдието, камо ли за нуждите на правото.
3. Как ще защитават функционерите детето?
Специално създаден за целта нов държавен орган зорко ще следи за спазването на Закона чрез система от доносници – при това АНОНИМНА! Съобразно наредбите на Закона който и да е анонимно може да сигнализира за каквото и да е действие с детето, привидяно от него като нежелателно. Всички семейства трябва да спазват стандартната процедура за отглеждане на дете, разписана или по-скоро подразбирана от загрижените чиновници – в противен случай чиновниците си запазват правото да отнемат детето от семейството „незабавно”, което по смисъла на този закон означава до 24 часа. Родителите като послушни, трудолюбиви пчелички ще трябва с благодарност да поемат на гърба си още чиновници, за да могат да бъдат контролирани дали възпитават „добре” децата си! Това ни връща в мрачните години на произвол и терор, характеризиращи един режим, на който настоящите управници претендират, че се противопоставят! Внимавайте родители! Ако някой чичко или лелка ви „хване”, че отношението ви към детето не е в неговите „най-добри интереси”, той/тя може да ви го отнеме в рамките на 24 часа!
4. Кой именно ще защитава детето и ще определя „най-добрите му интереси”?
След всичко това нека погледнем кои са тези, които поемат на себе си тежката корона на закрилници, възпитатели и кърмилници на българското дете – това са хората, които са демонстрирали своите умения като управници и настойници в домовете за деца, поверени на техните грижи – да, тези домове, където децата измират със стотици. За десет години до 2010 г. там има регистрирани 238 смърти - от глад (системно недохранване); занемаряване; лоша хигиена; злополуки като измръзване, удавяне, задушаване; от студ или залежаване; от насилие. Освен това, по време на проверките на Хелзинкския комитет през 2010 г. е установено, че в домовете за деца с увреждания в България продължава да има насилие, връзване и малтретиране с вредни медикаменти. Към момента на проверките 103 домуващи страдат от недохранване и има реален риск да умрат от глад, отделно има случаи на липса на лечение, малтретиране с транквиланти, блудство и други сексуални посегателства, смърти от хипотрофия/пневмония, телесни повреди – злополуки и усложнения. Дали при такова потресаващо, зловещо свидетелство за родителските умения на държавата има някой, който носи отговорност за случилото се? Не - „На 1 юни 2011 г., по време на специална пресконференция на БХК за резултатите от кампанията срещу престъпленията в детските домове прокуратурата обяви, че за осем месеца е образувала 248 досъдебни производства, и е прекратила 25. Няма нито един внесен в съда обвинителен акт. Огромната част от производствата са срещу неизвестен извършител.” Явно обаче, незадоволени от контингента от деца, агонизиращи от произвола на държавата в домовете за сираци, алчните чиновници протягат ръка към децата, отглеждани в собствените им домове.
Всичко гореизложено, съчетано с пълната липсата на поемане на отговорност и коригиране на порочните, престъпни практики на държавата в отношението й към децата, в никакъв случай не говори за реална грижа. То разкрива единствено функционерска жажда за контрол и налагане на нечия персонална възпитателна идеология. Нека не позволяваме на нашата страна да се връща в мрачното си минало, когато държавата определяше как се възпитават деца с „правилно” мислене и следеше за това със средствата на терора. Тогава тя се „грижеше” възпитанието да отговаря на определените от управляващата за момента партия идеали – социалистически и комунистически; днес тя ги е нарекла „позитивни” и отговарящи на „най-добрите интереси” на детето. Не държавата трябва да дава и отнема права на родителите; родителите са тези, които трябва да позволяват или не роля на държавата в грижите за децата им. По отношение на децата крайният авторитет може да са единствено и само родителите, чието право да бъдат такива не произтича и никога не е произтичало от държавните чиновници. То иде от неизменния порядък на природата, постановил детето да се създава от двама родители, между които се е породило нещо толкова чуждо на администрацията, контрола и държавата, като любовта.
Можете заедно с други граждани да заявите своето несъгласие с Проекта за Закон за детето ТУК.
Още:
Позиция на СДС по Проекта за Закон за детето
Позиция на Alliance Defense Fund [ADF]
Доклад на CEDIF за функционирането на системата във Франция
1. От кого ще защитават функционерите детето?
Логично е според загрижените чиновници опасностите за детето да произлизат от тези, срещу когото са насочени разпоредбите на новия закон. В такъв случай най-големият враг на детето се оказват родителите, настойниците или попечителите му. Този закон по никакъв начин не споменава безскрупулни корпорации, безсъвестни учители и директори, безхаберни чиновници и администратори. И дума не става за изпълнени с насилие телевизионни програми за невръстни деца, за кървави ролеви компютърни игри, в които децата се упражняват да убиват, изнасилват и крадат. Не се и намеква за училища, в които детето може да изгуби както психическото, емоционалното и физическото си здраве, така и дори живота си. Не става въпрос за тайно рекламиране на търговски продукти на учениците под формата на „театър” в училище; нито пък за явното им рекламиране с плакати по вратите на класните стаи и дори на черната дъска; не става въпрос за това, че държавата години наред допуска разпространението на наркотици в училище, пушенето на ученици в двора и дори сутрин на главния вход на училището! Законотворците не считат държавните служители отговорни за случващото се с децата, поверени на грижите им; нито пък за главоломния спад в грамотността на възпитаниците им например. Те не считат тази среда за вредна за децата; напротив, те я считат за подходяща за тяхното развитие. Именно затова родители, които се противят да изоставят децата си в тази среда, при това за цял ден и то от 5 до 16 г. възраст, ще попадат под ударите на закона, сътворен от загрижените за добруването на децата функционери.
2. Какъв е критерият, съгласно който ще защитават функционерите детето?
С този закон блестящите чиновници от Министерство на труда и социалните грижи престъпват далеч отвъд границите на легитимните правни категории. В ролята си на идеални родители, академици, психолози, социолози и педагози, те се окичват с прерогатива да определят от името на цялата нация кое именно възпитание е най-добро за всички деца в България. Горките учени, учители и, не дай боже, родители, които още умуват по тези въпроси – та нашите брилянтни законотворци отдавна са открили отговорите, свързани с отглеждането и образованието на децата. Семейството ще бъде окончателно облекчено от присъщите му от памтивека грижи, тъй като държавата е разкрила тайната на възпитанието – съобразно закона то трябва да е „позитивно възпитание”. Съдържанието на този „термин” обаче остава пълна тайна, освен за посветените в него просветени чиновници. Възпитанието не може да е обект на правно регулиране - за каквото трябва има Наказателен кодекс! Чиновниците обаче си позволяват дори да предписват начина, по който то да се осъществява - в „най-добрия интерес” на детето. Правоверните и прозорливи функционери въвеждат в правото и категорията „най-добри интереси на детето”, чийто смисъл също не са счели за нужно да дефинират за родителите, т.е. простолюдието, камо ли за нуждите на правото.
3. Как ще защитават функционерите детето?
Специално създаден за целта нов държавен орган зорко ще следи за спазването на Закона чрез система от доносници – при това АНОНИМНА! Съобразно наредбите на Закона който и да е анонимно може да сигнализира за каквото и да е действие с детето, привидяно от него като нежелателно. Всички семейства трябва да спазват стандартната процедура за отглеждане на дете, разписана или по-скоро подразбирана от загрижените чиновници – в противен случай чиновниците си запазват правото да отнемат детето от семейството „незабавно”, което по смисъла на този закон означава до 24 часа. Родителите като послушни, трудолюбиви пчелички ще трябва с благодарност да поемат на гърба си още чиновници, за да могат да бъдат контролирани дали възпитават „добре” децата си! Това ни връща в мрачните години на произвол и терор, характеризиращи един режим, на който настоящите управници претендират, че се противопоставят! Внимавайте родители! Ако някой чичко или лелка ви „хване”, че отношението ви към детето не е в неговите „най-добри интереси”, той/тя може да ви го отнеме в рамките на 24 часа!
4. Кой именно ще защитава детето и ще определя „най-добрите му интереси”?
След всичко това нека погледнем кои са тези, които поемат на себе си тежката корона на закрилници, възпитатели и кърмилници на българското дете – това са хората, които са демонстрирали своите умения като управници и настойници в домовете за деца, поверени на техните грижи – да, тези домове, където децата измират със стотици. За десет години до 2010 г. там има регистрирани 238 смърти - от глад (системно недохранване); занемаряване; лоша хигиена; злополуки като измръзване, удавяне, задушаване; от студ или залежаване; от насилие. Освен това, по време на проверките на Хелзинкския комитет през 2010 г. е установено, че в домовете за деца с увреждания в България продължава да има насилие, връзване и малтретиране с вредни медикаменти. Към момента на проверките 103 домуващи страдат от недохранване и има реален риск да умрат от глад, отделно има случаи на липса на лечение, малтретиране с транквиланти, блудство и други сексуални посегателства, смърти от хипотрофия/пневмония, телесни повреди – злополуки и усложнения. Дали при такова потресаващо, зловещо свидетелство за родителските умения на държавата има някой, който носи отговорност за случилото се? Не - „На 1 юни 2011 г., по време на специална пресконференция на БХК за резултатите от кампанията срещу престъпленията в детските домове прокуратурата обяви, че за осем месеца е образувала 248 досъдебни производства, и е прекратила 25. Няма нито един внесен в съда обвинителен акт. Огромната част от производствата са срещу неизвестен извършител.” Явно обаче, незадоволени от контингента от деца, агонизиращи от произвола на държавата в домовете за сираци, алчните чиновници протягат ръка към децата, отглеждани в собствените им домове.
Всичко гореизложено, съчетано с пълната липсата на поемане на отговорност и коригиране на порочните, престъпни практики на държавата в отношението й към децата, в никакъв случай не говори за реална грижа. То разкрива единствено функционерска жажда за контрол и налагане на нечия персонална възпитателна идеология. Нека не позволяваме на нашата страна да се връща в мрачното си минало, когато държавата определяше как се възпитават деца с „правилно” мислене и следеше за това със средствата на терора. Тогава тя се „грижеше” възпитанието да отговаря на определените от управляващата за момента партия идеали – социалистически и комунистически; днес тя ги е нарекла „позитивни” и отговарящи на „най-добрите интереси” на детето. Не държавата трябва да дава и отнема права на родителите; родителите са тези, които трябва да позволяват или не роля на държавата в грижите за децата им. По отношение на децата крайният авторитет може да са единствено и само родителите, чието право да бъдат такива не произтича и никога не е произтичало от държавните чиновници. То иде от неизменния порядък на природата, постановил детето да се създава от двама родители, между които се е породило нещо толкова чуждо на администрацията, контрола и държавата, като любовта.
Можете заедно с други граждани да заявите своето несъгласие с Проекта за Закон за детето ТУК.
Още:
Позиция на СДС по Проекта за Закон за детето
Позиция на Alliance Defense Fund [ADF]
Доклад на CEDIF за функционирането на системата във Франция